Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
да
даалии
давам
давам се
даване
давене
давилов
давление
давност
давя
даден
даденост
дажба
дажбен
даждие
даже
дайре
даки
дактил
дактилен
дактилоскопичен
дактилоскопия
далавера
далак
далачен
далеко
далекобоен
далекоглед
далекогледен
далекогледство
далекомер
далекомерен
далекопровод
далекопроводен
далеч
далече
далечен
далечина
далечко
дали
далия
далматинец
далматинка
далматински
далнина
далновиден
далновидност
далтонизъм
далтонист
далтонистка
дам
дама
дамаджана
дамар
дамаска
дамаскин
дамаскинар
дамаскински
дамаскиня
дамга
дамла
дамоклев
дамски
дамят
дан
данаец
данак
даначе
дангалак
дандания
данни
дано
дансинг
дантела
дантелен
данък
данъкоплатец
данъчен
даоизъм
даоистки
дар
дара
дарак
даракчийница
даракчийски
даракчия
дарба
дарвинизъм
дарение
дарител
дарителка
дармоед
дарование
даровит
даровитост
даром
дарувам
даруване
дарчин
даря
дарявам
даряване
даскал
даскалица
даскалски
даскалувам
даскалуване
даскалък
дата
дателен
датирам
датиране
датски
датчанин
датчанка
дафина
дафинов
дача
дачен

дàден, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от дам. 2. Книж. Като прил. — а) Определен, посочен. Свирепият му поглед не предвещаваше нищо добро и аз побързах да изпълня мисията си до дадения срок. Вазов. Внезапно гърмежите престават изведнъж, като че по даден знак. Йовков. б) Известен, определен. Това е възможно само в даден исторически момент. □ Даден знак — знак за започване или спиране на известно действие. Дадено! (разг.) — съгласен съм, обещавам да извърша нещо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.