Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
да
даалии
давам
давам се
даване
давене
давилов
давление
давност
давя
даден
даденост
дажба
дажбен
даждие
даже
дайре
даки
дактил
дактилен
дактилоскопичен
дактилоскопия
далавера
далак
далачен
далеко
далекобоен
далекоглед
далекогледен
далекогледство
далекомер
далекомерен
далекопровод
далекопроводен
далеч
далече
далечен
далечина
далечко
дали
далия
далматинец
далматинка
далматински
далнина
далновиден
далновидност
далтонизъм
далтонист
далтонистка
дам
дама
дамаджана
дамар
дамаска
дамаскин
дамаскинар
дамаскински
дамаскиня
дамга
дамла
дамоклев
дамски
дамят
дан
данаец
данак
даначе
дангалак
дандания
данни
дано
дансинг
дантела
дантелен
данък
данъкоплатец
данъчен
даоизъм
даоистки
дар
дара
дарак
даракчийница
даракчийски
даракчия
дарба
дарвинизъм
дарение
дарител
дарителка
дармоед
дарование
даровит
даровитост
даром
дарувам
даруване
дарчин
даря
дарявам
даряване
даскал
даскалица
даскалски
даскалувам
даскалуване
даскалък
дата
дателен
датирам
датиране
датски
датчанин
датчанка
дафина
дафинов
дача
дачен

дан1 междум. 1. За наподобяване на гръм от огнестрелно оръжие. Той извади револвера си и — дан! дан! дан! — даде няколко изстрела във въздуха. Йовков. 2. За наподобяване на камбанен звън. Дълбока нощ. И изведнъж — камбана: Дан! дан! дан! дан! К. Христов.

дан2, мн. няма, ж. Старин. Данък. Четете да знайте, що в стари години, / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни вземали са дан. Вазов. □ Отдавам дан — отдавам някому дължима почит. Плащам дан (книж.) — плащам данък, понасям последиците от известни свои постъпки или увлечения.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.