|
далèчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира или става на голямо разстояние от нещо; отдалечен. Противоп. близък. Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад. Елин Пелин. Внезапно чухме далечен кучешки лай. Вазов. Далечен край. || Който се простира или стига надалеч; дълъг. Струма, морна от далечен път, / праща първи поздрав на морето. Дебелянов. 2. Който е свързан с по-продължително време. Далечно минало. Далечно бъдеще. 3. Който не е много близък на някого; чужд. В това време дойдоха да прекарат лятото у нас едни далечни роднини от града. Елин Пелин. Нонин почувства, че още я обича. Но тя сега беше далечна и чужда. Елин Пелин.
|