|
дѝшам, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Поемам и изхвърлям въздух с белите си дробове, вдишвам и издишвам. Аз дишах с цели гърди хладния планински въздух. Вазов. Детето спеше спокойно. Легнало на гръб, то равномерно дишаше. Хар. Русев. Дишам тежко. || За растения — поемам кислород и изпускам въглероден двуокис. 2. Непрех. Прен. Живея, съществувам. Такъв разпален дух може да диша само в свободата. Вазов. Там, където в мъртво затишие / бе човешкият ропот скрит, — / днес човекът свободно диша / и сам свойта съдба твори! Хр. Радевски. 3. Прех. Прен. Излъчвам, изразявам. Обгорялото му лице дишаше свежест. Елин Пелин. Бавно говори, бавно върви, но от цялото му същество диша страшна и непоколебима сила. Йовков. Всичко дишаше там омраза, всичко дишаше ненавист, ярост, злоба. Вазов. дишам се страд. Прохладният въздух се дишаше със сладост. Вазов.
|