Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
длаб
длан
длето
длъгнест
длъж
длъжен
длъжник
длъжница
длъжност
длъжностен

длъ̀жен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който има да плаща дълг, да дава. Плащаха му по някой и друг лев, който той вземаше отнапред и винаги оставаше длъжен. Йовков. 2. Който има, който трябва да изпълни някакъв дълг, някакво задължение; задължен. Когато отечеството се намира в опасност, ние сме длъжни да му помогнем с всичките си сили, да му дадем дори живота си. Л. Стоянов. Той е началник и аз съм длъжен да изпълня заповедите му. Елин Пелин. □ Не оставам длъжен (разг.) — веднага остро реагирам срещу някого или нещо. Но и Теодосий не остана длъжен: той го подритна по християнски така, че отец Василий едва не събори един от свещниците. Смирненски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.