|
имàне, мн. -та, ср. Остар. Имущество, имот, пари, земя и др. И тогава парите от царските хазни, които беше обирал, пръстените, златото и среброто от черкви и манастири — всичкото имане, което той беше натрупал, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци за Рада. Йовков. И аз си имам тежко имане, / вземи ме, Радо, вземи ме, лудо. Нар. пес. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена? Ботев. || Стесн. Скрито богатство — пари; съкровище. Някои изкопали имане, намерили злато. Вазов. Той ми посочи даже долу там, над една воденица, мястото, гдето други иманяри преди мен копали за имане. Вазов.
|