Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
им
има
имам
имам се
имамбаялдъ
имамин
имане
иманяр
иманярски
иманярство
име
имейл
имен
именен
имение
именик
именит
именитост
именица
именник
именно
именувам
именуване
именуем
имигрант
имиграционен
имиграция
имигрирам
имитатор
имитация
имитирам
имитиране
имот
имотен
имотност
императив
императивен
император
императорски
императрица
империализъм
империалист
империалистически
империя
имперски
имперфект
импозантен
импозантно
импозантност
импонирам
импониране
импорт
импортен
импортирам
импотентен
импотентност
импрегнация
импрегнирам
импрегниране
импресарио
импресионизъм
импресионист
импресионистичен
импресионистически
импресия
имприме
импровизатор
импровизаторски
импровизация
импровизирам
импровизиран
импровизиране
импровизирано
импулс
импулсивен
импулсивно
импулсирам
импулсиране
имунен
имунизация
имунизирам
имунизиране
имунитет
имуществен
имущество

ѝменно нареч. 1. За по-точно посочване, подчертаване на нещо; точно, тъкмо. Опасността именно сега беше голяма. Вазов. Поканил беше ги на гювеч... един от четиримата, именно Тоньо Карарски. Елин Пелин. Ето той ми прави знак, какво иска? И защо именно на мене? Л. Стоянов. || При въпрос — за подчертаване необходимостта от точни указания. Такава крайна постъпка трябва да е предизвикана от извънредна, сериозна причина... Що именно? 2. При изброяване — пред точното поименно изброяване на предметите или нещата. Заключили, с измама, в избата на поп Ставря най-разпалените членове на комитета... именно: доктора, Попова и Редактора. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.