имòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има много имот; заможен, богат. А богат е Ценин баща, / богат и имотен: / брави има две хиляди / и коне петстотин. Вазов 2. Който се отнася до имот. Имотно състояние.