Речник

ня̀кога и (усилено) ня̀кога си нареч. 1. Преди неопределено време. Някога баща му възлагаше големи надежди на него. Елин Пелин. Аз, сине, сега паса говедата на селяните, а трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. А. Каралийчев. Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. П. П. Славейков. || Когато и да било, в някой неопределен момент. Кой му е мислил някога, че ще изпадна в такава ниска точка. Вазов. 2. След неопределено време, неизвестно кога в бъдеще. Някога ще ида в село, само тикви да си отям! Елин Пелин. И някога за път обратен / едва ли ще удари час. Яворов. 3. Диал. В неопределено време; понякога. Тинко отделяше и на него кое-що, някога му подхвърляше и по някой лев. Г. Караславов. Как живеят в къщи стринини Илчовичини,... могат ли всякога да се нахранят или някога си и не дояждат ‒ това никой от махалата не знае и не видва. Влайков.