Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
нявга
някак
някакъв
някога
някогаш
някогашен
някого
някой
няколко
няколкогодишен
няколкодневен
няколкомесечен
няколкомилионен
няколкоминутен
няколкостотен
няколкочасов
някому
някъде
някъдешен
ням
няма
нямам
нямане
нянка
нясинявам

ня̀кой, -я, -е, мн. ня̀кои. Неопр. местоим. 1. Като същ. само м. р. вин. някого, дат. някому. Който и да е човек от едно множество, без да е точно определен. Стори ѝ се, че някой хлопа на вратата. Елин Пелин. Госпожа Братанова се изсмя, па захвърля погледи ту на сина си, ту на госта, с щастливото изражение на човек, който готви някому приятна изненада. Вазов. Някои поят конете, други стягат каручките си. Елин Пелин. Очевидно докторът очакваше някого. Вазов. 2. Като прил. Който и да е от едно множество, без да бъде точно определен. Има някои нови членове, които не са се още подписали на протокола на съзаклятието. Вазов. Някой път, като ѝ натегне повечко на душата, тя ще прегърне детето. Влайков. Рядко той казваше някоя дума. Йовков. Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песен. Вазов. || Само ед. ср. ‒ при изречение, израз или субстантивирана част на речта: едно. Той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по някое „А, тъй ли е?“ или „Знам аз“. Ал. Константинов || Каквото и да е неопределено малко количество от нещо. Ще спечеля някой лев, ще купим брашно. А. Гуляшки. Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Елин Пелин. 3. В съчет. с частицата си добива по-силна степен на неопределеност или на пренебрежителна отсянка. Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни... благодарение на милосърдието на някое си хлебарче. Вазов. Това писмо е написано условно и е адресирано до някой си Лука Нейчев. Вазов. Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря. Елин Пелин. Някое време ‒ известно време. Те помълчаха някое време. А. Гуляшки. Някой и друг ‒ не много лица, предмети, случки и пр. Те правеха това не толкова от бедност, колкото от скъперничество, за да не похарчат някой и друг лев в хана. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.