Речник

ня̀ма безл. от нямам, несв., непрех. 1. Не съществува, не се намира, не е на лице. Противоп. има. Фернандес зарит в земята, / Фернандес го няма днес! Вапцаров. Той пак отиде на агентството, но му казаха, че я няма там. Вазов. Напред и все напред! Да няма пръв и сетен! П. П. Славейков. Няма там бяло кокиче, / ни теменужка дъхава / между къдрави шубрачки. П. Р. Славейков. Пари се, либе, сявга печелят, / младост е, либе, като росица: / заран я има, деня я няма. Нар. пес. Няма разлика. Няма връщане. 2. С числ. ‒ определя количество по-малко от това, което е посочено от числителното. Колко месеца остават още? Три месеца, даже няма три месеца ‒ по-малко ‒ до уволнението му. Вазов. До този склон нямаше повече от два километра. Дим. Димов. 3. Свързан със съюза да и друг глагол ‒ означава, че действието на следващия глагол не ще стане, не ще се извърши. Не, не, той няма да се върне там. Вазов. Няма да ида..., какво съм крива аз да си оставям нивата неожъната. Елин Пелин. Не ще проклинам, няма да се вайкам, / защото все пак, знам, ще се умира. Вапцаров. □ Да те няма тук! (разг.) ‒ махай се от тук, отивай си! Дим да ме няма (разг.) ‒ бързо, мигновено избягвам без следа. Еша му няма (разг.) ‒ няма равен на себе си. Има-няма (разг.) ‒ около, приблизително, почти. Няма да ме бъде (разг.) ‒ при тежка болест: няма да мога да оздравея, навярно скоро ще умра. Няма да я бъде тая (разг.) ‒ това няма да стане. Няма го майстора (разг.) ‒ не съм съгласен, няма да допусна нещо да стане. Няма защо ‒ не е нужно, не трябва. Няма нужда ‒ не е нужно.