|
ослàбвам1, -аш, несв.; ослàбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. 1. Ставам слаб физически, загубвам физическите си сили; изтощавам се. Чорбаджи Юрдан старееше и ослабваше бързо. Вазов. 2. Намалявам силата си, обезсилвам се. Подир героическите битка при Кара Бунар и Нова Загора,... генерал Гурко със своя ослабнал корпус... се дръпна в Казанлъшката долина и превали Стара планина. Вазов. Кардам белокосият се гневи, че ослабнали забравените наши братя, та не вървят след нас на бран. Н. Райнов. Съпротивата ослабна. Влиянието му ослабна. || Затихвам. Песента постепенно ослабва и се изгубва е гората отдясно. Вазов.
ослàбвам2, -аш, несв.; ослàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Правя някого слаб физически, отнемам силите на някого; изтощавам. Хвана ме силни треска, която ме държа повече от двайсет и четири часа в несвяст и тъй ме разстрои и ослаби, щото помислих, че ще има гибелни и непоправими последици за здравето ми. Величков. 2. Намалявам силата на някого или на нещо; обезсилвам. Потискат, безчестят и колят / народ, от раздори ослабен. Вазов. 3. Направям нещо да стане по-малко стегнато; отпускам, разслабвам. Ослабям превръзката. ослабвам се, ослабя се страд.
|