Речник

остàвам, -аш, несв.; остàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Задържам се, стоя на мястото, където съм бил, не отивам другаде. Но при всичките и молби, Раса не щеше да я последва, решена да останe вкъщи. Вазов. В стаята... никой не беше останал, освен нея. Дружките ѝ бяла излезли да гледат орлите. Йовков. Колчо не пуща Тинка да ходи с жетварките. На невястата е мъчно като остава дома. Влайков. Селяните полека-лека се разотидоха по домовете си. Само куп деца... останаха да надничат около портата на Гераците. Елин Пелин. || Продължавам да стоя, да се намирам, да се задържам някъде; престоявам. По заповед на чиновниците, две заптиета го взеха веднага под ръка и го заведоха в конашкия затвор, дето остана до освобождението си. Величков. Стремски и жена му бяха напуснали Пловдив още през октомври миналата година и от тогава до сега оставаха в странство. Вазов. || Почвам да живея, да пребивавам при някого. Майка ѝ отведоха с дене / кахъри в гроба. Ралица остана / при леля си и като свое чедо / я тя отгледа. П. П. Славейков. Умряла бе и единствената му дъщеря... И нейният мъж бе умрял. При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка. Елин Пелин. || За предмет ‒ бивам оставен някъде, не съм взет. На първата станция, дето спря влакът, той излезе и вече не се върна. Студентите се запитаха за него, защото куфарът му оставаше на полицата. Вазов. Оставаха също и много куфари с елегантни дрехи, които не можеха да се отнесат с колата. Дим. Димов. 2. Намирам се на мястото, откъдето се е отдалечил или през където е минал някой. Голямата планина, през която минахме, остана назад. Вазов. Селото и цялото хълмисто поле, което оставаше зад Еньо, светеше обляно от слънцето. Елин Пелин. Под нас е безкрайна равнина... След това завиваме на север и Дунав остава далече на юг. Н. Фурнаджиев. Вдясно остава новият спретнат почивен дом, обърнал бяло чело към Рила. К. Константинов. 3. Продължавам да съществувам; запазвам се, не изчезвам. Славата на учен човек остана и днес. Вазов. Злосторниците се потулиха, злосторствата им останаха и прелетяха света и го покъртиха. Величков. Двамина гайдари свиреха проточена трапезна песен, останала от вехти времена. А. Каралийчев. Но в душата ми остана страшно съмнение, което е живо и до днес. Г. Райчев. 4. Обикн. третол. или безл. Съществува, има, налице е. Тя беше уверена, че Соколов още не беше нападнат и, следователно, още оставаше надежда, макар и малка. Вазов. Не остана място в къщата непретърсено. Величков. От Панко и от двамина селяни не беше останало ни следа. Йовков. Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недоправени плевници. Елин Пелин. 5. Ставам, оказвам се някакъв или изпадам в някакво състояние, положение. Марийка остана смаяна пред затворените порти. Вазов. Стрина Илчовица остана изненадана и като поразена от това, що и разправи зълвината ѝ дъщеря. Влайков. Ганаила остана вдовица и ходеше като сянка из двора. Йовков. След четири-пет години Еньо разпродаде всичко и остана последен сиромах. Елин Пелин. Направи опит да го прочете (писмото), но напразни останаха усилията ѝ. Очите ѝ недовиждаха, пък и редовете бяха много сгъстени и изцапани от сълзите ѝ. К. Петканов. Едно куче, кога варди две врати, гладно остава. Послов. Останах кръгъл сирак. || Продължавам да съм, да бъда някакъв или да се намирам в някакво състояние, положение. Дядо Славчо излезе по-корав: той остана жив и здрав. Влайков. На барикадата бе непознат / Йохан. И непознат остана той. Смирненски. Когато старецът си излезе, аз дълго време останах замислен. Вазов. Много от нивите им останаха неорани и непосеяни. Елин Пелин. Портата си оставаше затворена. Йовков. || Диал. Съм, бъда (обикн. при поздрави или клетви). Останете си живо-здраво! ‒ изрече Райко на прощаване към въглищарите. Ст. Загорчинов. Дружки неверници, змейно ме люби... / пусти остали вси билки чемерни. П. П. Славейков. 6. С предлог без ‒ лишавам се от нещо. бивам лишен от нещо. Бръчков... остана из един път без средства и изложен на тая най-първа и най жестока нужда ‒ гладът. Вазов. Никога тя не остава в къщи без зехтин, без ориз, без пипер. Влайков. Пот се сипе от челото, душата без сили сетива, няма почивка. Елин Пелин. Люляково сякаш беше останало без хора. Йовков. 7. Бивам завещан, бивам предаден като наследство. Рашид бей имаше два сарая, единият беше стар... Той беше останал от дедите му. Цани Гинчев. Къща, дом и покъщнина си имаш, останало ти е от баща ти и от майка ти. Влайков. Извади (Султана) цял такъм шаечни дрехи... Тия дрехи бяха останали от дядо ѝ. Дим. Талев. 8. Налице съм след изразходване, използване на известна част, на известно количество или след смърт и др. под. Продавачът дълго се бори. Той имаше нужда от пари, при това дължеше на Еньо голяма сума. Сега искаше да се наплати и да му остане нещо. Елин Пелин. И захвана Ненко да си работи самичък с воловете... А кога му останеше време, работеше и у чужди хора с пари. Влайков. Тя имаше всичко на всичко четиринадесет кокошки. След неделя ще ѝ останат пет. Г. Караславов. От десетина братя и девет мили чада остана ми самичък / на този свят да страда. К. Христов. || Само 3 л. Обикн. за време ‒ намирам се, налице съм в известно количество, до някакъв предел, до настъпването на ново положение. Оставаше един ден до Коледа. Вазов. Още едни година ѝ остава, за да изкара шестия клас. Вазов. Останаха още десетина минути до тръгването на трена. Ал. Константинов. Много се мина, малко остана; / утре ще литнат нагоре птички ‒ вест допрати им ти с лястовички, / че ще се върнеш при пролет ранна. П. П. Славейков. 9. Не преминавам в по-горен клас. Той остана тази година. Ще бъде пак в пети клас. 10. Бивам предоставен на някого. Правото на избор остава ни ергена. Вазов. Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак. Елин Пелин. Сирачета, като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка! Мих. Георгиев. Сега жените вършеха и най-тежката и мъжка работа, всичко бе останало на техните ръце. Дим. Талев. Сумата остава на негово разположение. || безл. С предлог на или при местоим. в дат. падеж ‒ предоставя се, зависи. Тошо... му каза, че, да остане на него, би го прибрал, но старият няма да се съгласи. Йовков. 11. безл. Със следващо да-изречение, обикн. с предлог на или лични местоим. в дат. падеж ‒ явява се като последно задължение или последна възможност; необходимо е, трябва. Едничкото, що му оставаше да стори, беше да се спусне в дълбокия дол на Манастирската река. Вазов. Той трябваше да разузнае що става в Брацигово и след завръщането му оставаше да земем окончателно решение. Величков. □ Душа не ми остана ‒ изморих се, изтощих се до крайна степен. Малко остана ‒ насмалко. Изведнъж малко остана да извика. Йовков. Между нас да си остане ‒ да не се разгласява, да се запази в тайна. На косъм остана ‒ насмалко. На косъм бе останало да загине хубавата девойка. Вазов. Не оставам длъжен (разг.) ‒ отвръщам по същия начин, по който са постъпили с мене. Оставам без последствие ‒ не получавам, нямам никакъв резултат. Молбата му остана без последствие. Оставам в сила (книж.) ‒ валиден съм, важа. Оставам жив ‒ спасявам се от смърт, оцелявам. Оставам назад ‒ а) Вървя бавно и бивам изпреварен от други при движение. б) Бивам изпреварен, изоставам в развитието си, в схващанията си и др. Оставам на особено мнение ‒ заявявам, че не се съгласявам с взетото решение. Оставам на пътя (на улицата, на произвола на съдбата) (разг.) ‒ изпадам в тежко, бедствено положение, без подслон и без средства съм. Оставам на сухо (разг.) ‒ излъган съм в очакванията си, в надеждите си. Оставам открит (книж.) ‒ за въпрос, проблем: продължавам да бъда неразрешен. Оставам с впечатление ‒ получавам, добивам някакво впечатление; разбирам, схващам. Всички останаха с впечатлението, че Казакът знае нещо много важно за Деяна, та затова така открито и разпалено го напада. Г. Караславов. Оставам с пръст в устата (разг.) ‒ излъган съм в очакванията си, в надеждите си. Остават ми очите в нещо (разг.) ‒ харесвам нещо, нрави ми се извънредно много. Шарените черги, които ще изтъче на своя стан, са като изписани ‒ очите да ти останат в тях. Влайков. Помен (следа) не остана ‒ напълно изчезна, напълно е унищожено. Тук да си остане (разг.) ‒ да не се разгласява, да се запази в тайна. Ще ми останат очите отворени ‒ ще умра с незадоволено желание, стремеж към нещо.