Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	свада свадлив свадливо свадливост свадя се сваждам се свако сваков сваля свалям сваляне сварвам сварване сваря сварявам сваряване свастика сват сватанак сватба сватбар сватбарин сватбарка сватбарски сватбен сватбувам сватбуване сватлък сватов сватовник сватовница сватовски сватовство сватовщина сватосам сватосам се сватосвам сватосвам се сватосване сватувам сватуване сватя сваха сведа сведение свеж свеждам свеждане свежест свежо свезка свекров свекър свекърва свекървин свекъров свенлив свенливо свенливост свеня се свенявам се свеняване сверка сверя сверявам сверяване свесвам свесло свестен свестя свестявам свестявам се свестяване свеся свет светва се светвам светване светейшество светейши светен светене светец свети светилен светилище светилник светило светиня светител светителски светица светия светкавица светкавичен светкавично светлея светлив светлик светлина светлинен светло светло- светлозарен светлозрачен светлокос светлолик светлоок светлорус светлосив светлосин светлост светлосянка светна светнал свето световен световноизвестен светоглед светогорец светогорски светозарен светост светотатски светотатствам светотатстване светотатствен светотатство светоусещане светски светувам светуване светулка светулкам светче светъл светя светявам свечери свечери се свечерява се свечерявам свечеряване свещ свещар свещарница свещарски свещарство свещен свещеник свещенически свещено свещенодействам свещенодействане свещенодействие свещенослужител свещник свещолеярница свещоливница свивам свивам се свиване свивка свиден свидетел свидетелка свидетелски свидетелствам свидетелстване свидетелство свидлив свидливо свидливост свидно свидя се свиждам се свиждане свикам свиквам свикване свикна свила свилар свиларка свиларски свиларство свилен свинак свинар свинарка свинарник свинарски свинарче свиневъд свиневъден свиневъдка свиневъдски свиневъдство свинегледач свинегледачка свинеферма свинец свинка свински свинче свинщина свиня свирам свирам се свиране свирач свирвам свирване свирджия свирене свиреп свирепея свирепо свирепост свирепствам свирепстване свирепство свирец свирка свиркам свиркане свирна свирня свирукам свирукане свирчовина свирчок свиря свистене свистя свит свита свитка свито свитост свитък свише свия свия се свлачище свлека свлека се свличам свличам се свличане свобода свободен свободно свободолюбив свободолюбивост свободолюбие свободомислещ свободомислие свод сводест сводник сводница своднича своднически сводничество сводообразен своеволен своеволие своеволник своеволнича своеволно своеволност своевременен своевременно своевременност своего своенравен своенравие своенравно своенравност своеобразен своеобразие своеобразно своеобразност свой свойски свойствен свойствено свойство свойщина сволоч своя свра сврака сврачешки сврачи свредел свръзка свръх свръх- свръхдоза свръхестествен свръхестественост свръхземен свръхкредит свръхмощен свръхнапрегнат свръхнапрежение свръхпланов свръхпродукция свръхпроизводство свръхсметен свръхсрочен свръхсрочно свръхтегло свръхусилие свръхчовек свръхчовешки свръхчувствителен свръщам свръщане свърдел свържа свързвам свързване свързочен свързочник свърна свърталище свъртам свъртам се свъртя свъртя се свърша свършвам свършване свършек свършен свъсвам свъсване свъсен свъсено свъся свян свяст свястно свят святка се святкам святкане свято	свъ̀рзвам, -аш, несв.; свъ̀ржа, -еш, мин. св. свъ̀рзах, св., прех. 1. Връзвам едно нещо с друго; завързвам. Ръцете ѝ отслабват, отпускат се, не могат да свържат двата края на въжето. К. Петканов. 2. Връзвам няколко неща заедно. Свърза пръчките на снопче. 3. Прибирам и връзвам с връв, въже и под.; правя вързоп. Отдавна тя беше си свързала бохчичката, готова за път, да върви заедно с мъжа си. З. Стоянов. \|\| Връзвам някого, за да не му дам възможност да се движи, да действа; завързвам. Аз трябваше да ги убия, защото пред мене щяха да насилят едно момиче — пред мене и пред баща му, когото свързаха. Вазов. Тласнаха го в една от колите и яко го свързаха с въжета. Ив. Хаджимарчев. 4. За мост, път и др. — съединявам две селища, местности, държави и др. и улеснявам съобщенията между тях. Върхът „Зли дол“ командуваше на околността и държеше ключа на друма, който свързва Клисура със Стремена долина. Вазов. Шосето от Преспа за Битоля минаваше близо до Сърпец, а пътят, който свързваше селото с шосето, извиваше през един дълбок дол. Дим. Талев. Заправил великият майстор голям мост, който да свърже два бряга, два свята. А. Каралийчев. 5. Давам връзка по телефон, радио. Той взе по телефона щаба на дивизията, изиска да го свържат с генерал Сирмаков. Дим. Ангелов. 6. Прен. Установявам връзка с едно лице или между отделни лица. После Нешев сам отиде, през един мразовит ден към края на януари, да свърже новия войвода с четата му. Дим. Талев. 7. Прен. Създавам много близки, сърдечни отношения между двама или повече души. Тогава тия двама хора, които тая кървава нощ свърза навеки, извлякоха труповете до една вета яма в бъзуняка. Вазов. Войната ги свърза и сближи още повече: отколе вече те пътуват наедно, лягат и стават наедно, бият се един до други. Йовков. 8. Прен. Установявам връзка, близост между две и повече неща, явления и под. Всеки научен работник трябва да свързва теорията с практиката. свързвам се, свържа се страд. □ Едвам свързвам двата края (разг.) — едвам преживявам с оскъдните си средства. Все пак никой не беше го чул да се оплаче, кое-как той сварваше да свърже двата края, надвиваше и харча, и работата си. Йовков. Свързвам някому ръцете (разг.) — отнемам някому възможността да действа.

Речник