|
свят, светъ̀т, светà, мн. световè, свя̀та (сл. ч.), м. 1. Само ед. Цялата материална действителност: вселена, всемир. Светът е вечен и безкраен. 2. Само ед. Земята и хората, които я населяват. С туй пусто гюлово масло обикалям света, заяви ми с отчаян глас бай Ганьо. Ал. Константинов. Младо с дим и плам в сърцето / щуро ходи по света, / че за пакост под небето / бог създаде любовта. Яворов. Бае Стоян преброди цялата новозаета земя и там някъде, на другия край на света, се установи за по-дълго време като пазач на някакъв мост по едно дълго шосе. Елин Пелин. 3. Събир. Само ед. Хора, човечество. Светът, привикнал хомот да влачи, / тиранство и зло и до днес тачи. Ботев. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат. Вазов. Бамбашка свят — оплакваше се бай Ганьо, — студен свят! Ал. Константинов. Ах, летете, ескадрони! / свил десницата корава, целий свят се днес изправя / стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. Смирненски. Ожени го да миряса света от него. П. Р. Славейков. || Множество хора, събрани на едно място; навалица. Вечерта на Димитровден в кръчмата на Къня беше се струпал много свят. Йовков. 4. Само ед. Животът на хората, обществената действителност. И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас. Яворов. Младост е, либе, еднаж на света, / младост е, либе, като росица, / заран я има, деня я няма. Нар. прик. Светът е като стълба: едни се качват, други слизат. Погов. || Честит живот. Пусто тегло наше! Жених се уж свят да видя и аз. Вазов. 5. Обособена част от човечеството. Защото в Стамбул, столица на мохамеданския свят, е непочтително да седиш нейде без заветната чаша кафе в ръката. Вазов. За старий свят настават сетни дни. Дебелянов. Славянски свят. Античен свят. 6. Отделен кръг от хора, същества предмети, понятия, представи. Цял свят от сладки образи и спомена се съдържа в това пепелище. Вазов. Да, вярно, мъничкият свят / на нашата любов е тесен. Вапцаров. Тук свършва светът, твоят свят от безумни надежди. Ас. Разцветников. Пиши ми по-надлъжко как сте вие там, как прекарваш, пишеш ли още нещо? Какво ново в литературния свят и пр.? Вазов. Образован свят. Музикален свят. Театрален свят. Артистичен свят. □ Бял свят (разг.) — добър, честит живот. От люлката до гроба, няма бял свят за роба. П. Р. Славейков. Видял съм свят (разг.) — много съм ходил, пътувал. Вие ми се свят (разг.) — замайва ми се главата, губя съзнание. Виждам бял свят (разг.) — появявам се, показвам се, раждам се. Душа и свят ми е (разг.) — много ми се иска, силно желая нещо. За нищо на света — по никой начин, в никакъв случай. Изваждам нещо на (бял) свят (разг.) — а) Разкривам. б) Обнародвам. Излизам (появявам) се на (бял) свят (разг.) — появявам се, показвам се, раждам се. На тая струна са свирили някои от западните модернисти още преди той да се появи на бял свят. А. Гуляшки. Като свят (разг.) — както трябва, като хората. Старотия, чедо, неволия! Ни крака държат, ни ръце, ни очи виждат като свят, пък уста пусти — зяпнали и искат, ама нали няма кой да им подаде и да ги подреди? Чудомир. На край света — много далеч. Напускам света (този свят) (книж.) — умирам. Новият свят — Америка. Онзи (оня) свят (нар., рел.) — задгробният живот в противоположност на земния. Ех, отиде си, баби — отиде там, отдето никой се не връща: на оня свят я изпратихме. Влайков. Издъхна с усмивка. Когато сиромах дядо Матейко тръгна за оня свят, той най-напред се спря на един кръстопът. Елин Пелин. От край света — от много далече. Половин свят (разг.) — сакат или много болен човек. Старият свят — Азия, Африка и Европа. Този (тоя) свят (нар., рел.) — животът на хората на земята, в противоположност на „онзи свят“, след смъртта на човека. Искам да умра, дядо. Не мога да живея. Не съм вече човек за тоя свят. Елин Пелин. Хващам света (разг.) — забягвам на някъде. Скорец, хайде хващай света, да те не гледат очите ми. — И той му посочи вратата. Елин Пелин.
свят, свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил. Свет. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. Яворов. Край нас, на хълма, тръпнат дървесата / и любовта ни сякаш пò е свята, / защото трябва да се разделим. Дебелянов. □ Святая светих (църк.) — най-скъпото, най-съкровеното.
|