Речник

тя̀ло, мн. телà и (остар.) телесà, ср. 1. Физ. Вещество, материя в твърдо, течно или въздухообразно състояние. || Всеки материален предмет. Рaвноускорително движение на тяло. 2. Мат. Част от пространството, която е ограничена със затворена повърхност. Геометрично тяло. 3. Организъм в природата (човек или животно), в неговите външни физически форми. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата — гнила. Елин Пелин. Воловете завързват, дори разтърсват грамадните си тела и тичат. Йовков. || Стесн. Средната част на организма на човек или животно, без главата и крайниците; снага. Когато върви, коленете му се прегъват и цялото му тяло се криви и полюлява ту на една, ту на друга страна. Йовков. || Мъртвец, труп. Сняг бе засипал къщите до покривите и хората не можаха да го занесат до гробищата. Оставиха тялото му да престои в черквата. Елин Пелин. „Грабайте телата!“ — някой си изкряска, / и трупове мъртви хвръкнаха завчаска / кат демони черни над черний рояк. Вазов. 4. Прен. Най-голямата и най-важна част на уред, машина и под.; корпус. Изведнъж моторите заглушително забръмчаха, самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата. Г. Белев. 5. Прен. Определен кръг хора, които представят като едно цяло поради общи задачи, цел, професия и др. Слухът за близостта на някакво българско военно тяло беше внесъл паника в селото. Вазов. Законодателно тяло. Управително тяло. Учителско тяло. Дипломатическо тяло. □ Небесни тела — слънце, месец, звезди, планети, комети. Осветително тяло — лампа.