Речник

ти, вин. тèбе, кратка форма те, дат. на тèбе, тèбе, кратка форма ти, лично местоим. 2 л. ед. 1. Означава лицето, към което се обръщаме при говорене. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела. Ботев. Да знае той, че ти четеш вестници от Соколов, ще ти опуха праха. Вазов. Ти няма повече да ореш тая нива, та каквото ще да стане! Елин Пелин. 2. Кратката дат. форма ти при име означава притежание: твой, твоя, твое, твои. Много ми са мили писмата ти, които пак препрочитам. Вазов. Баща ти се върна. 3. Разг. Кратката дат. форма ти в изрази с обобщено значение означава изобщо лице, а не лицето, към което се обръщаме при говорене. Само да мръднем и ще ни изколят като овци. От никъде помощ няма да ти доде. Вазов. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви. Елин Пелин. 4. Като частица. Разг. а) При глаголи като гледам, мисля и др. — за изразяване на учудване, пренебрежение, негодувание и под. Гледай ти, глупаво момиче. Вазов. Кой ти гледа пашите, той с везира приказва. Ал. Константинов. Как бих искала да ми стане етърва. — Малка ни е още момата, Иванице, кой ти мисли за това. Елин Пелин. Кой ти мисли сега за сватби. б) Диал. 1) В съчет. с оня или оня ми — за израз на близост, интимност, задушевност при учудване, възторг и др. Ония ти черни очи, умни у него, светят. Вазов. Стига дядо Петко Едрене. Град голям, като плъзнал оня ти свят, да се замае главата на човека. Ал. Константинов. Че като казаха сега онези ми ти коне: ще бягаме — иди че ги спри. Йовков. Запали се оня ми ти бай Мирчо, щом пипна търнокопа. А. Каралийчев. 2) В съчет. с къде — за изразяване на известно отрицание, невъзможност. Барем за ден, за два си ела. Не мога татко. Къде ти мога? Елин Пелин. 3) В съчет. с какъв, какъв ми — за изразяване на учудване, недоумение и др. при отричане на известен факт. Май че беше нещо журналист? — Какъв ти журналист! — Има там някакво дюкянче за брошки и карфици. П. Вежинов. □ На ти (говоря, съм и др.) — близък съм с някого и при обращение му казвам „ти“, а не „вие“.