|
тишинà, мн. няма, ж. 1. Пълно отсъствие на шум, глъчка: мълчание. Слепецът свири още няколко време сред тържествена тишина. Вазов. В безмълвната тишина на нощта нищо друго не се чуваше, освен песента на щурците. Йовков. Да шъпнеш тихи думи в тишината, / впил морен поглед в старата икона. Дебелянов. Пазя тишина. Нощна тишина. 2. Прен. Пълно спокойствие. Тя може да избере който девически манастир обича, за да прекара в тишина дните си до гроба. Вазов. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Ал. Константинов. □ Мъртва тишина (книж.) — пълна, абсолютна тишина. В това време водачът с висок глас даде някаква команда. Отведнъж настана мъртва тишина. Елин Пелин.
|