тимаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Чеша кон, вол или друго добиче. Всеки ден тя тимареше воловете и кравата, галеше мъничкото теленце като дете. Г. Караславов. 2. Прен. Бия някого. Не хойкай много, че баща ти пак ще те тимари. тимаря се страд.
|