|
тил, тилъ̀т, тилà, мн. тѝлове, тѝла (сл. ч.), м. 1. Задната част на главата и шията у човек или животно. Изправи се побледнял като мъртвец, спусна се въз Емексиза, който стоеше гърбом, и заби брадвата в тила му. Вазов. Калпакът му беше лепнат на тила. Йовков. Гъстата му коса блестеше, гладко причесана към тила. А. Гуляшки. 2. Територия, разположена зад бойната зона. Когато нас ни избиват по фронтовете, богатите грабят тила. Г. Караславов. Фронт и тил. Дълбок тил. || Учреждение и военни части, които се намират зад бойната линия и обслужват действащата армия (със снабдяване, превоз и др.). Той беше на служба в тила. 3. Диал. Тъпата част на брадва, нож и др. Удари го с тила на брадвата. □ В тил (воен.) — в гърба, не откъм фронта, а от противоположната страна. Като мислеха, че партизаните се оттегляха без прикритие, те искаха да поставят картечницата върху могилата и да ги обстрелват в тил. Дим. Димов.
|