|
тип, типъ̀т, типà, мн. тѝпове, тѝпа (сл. ч.), м. 1. Само ед. Вид, образец, на който съответстват група предмети, явления. Избра си бархетно шалче, карирано на жълти и червени квадрати — спортен тип. А. Гуляшки. В една грамадна витрина имаше изложени няколко коли от най-нов тип. Г. Белев. Вилите в тоя курорт са все от един тип. Нов тип машини. 2. Лице, което обединява в себе си черти на една народност, общество и под. Това беше една висока хубава жена с черни огнени очи, тип на търновска хубавица. Вазов. Понрави ми се типът на филаделфийките. Ал. Константинов. 3. Образ в литературно произведение, който съдържа черти, белези на група хора. Цеко е тип на жесток чорбаджия. 4. Особен, своеобразен човек по външност и държане. Днес срещнах един интересен тип. || Хул. Долен, нахален, престъпен човек. Тоя приятел аз с очите си го гледах как краде — тип! Окото му не мига. Йовков.
|