|
тирàнин, мн. тирàни, м. (гр.). 1. Жесток владетел, който си служи с насилие и произвол. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Ботев. Народът е готов да се дигне, за да строши железата на петвековните си мъчители и тирани. Вазов. 2. Прен. Човек, който не зачита желанията и мненията на другите и налага волята си; деспот. Андреев беше същински тиранин. Сприхав и груб както преди обяд, така и след обяд, от него трепереха и съдии, и служащи. Д. Калфов.
|