Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
ти
тиара
тиган
тиганица
тигел
тигрица
тигров
тигър
тигърски
тик
тик-так
тикам
тикане
тиква
тиквам
тикване
тиквар
тикварка
тиквен
тиквеник
тиквичка
тиквовиден
тикна
тил
тилен
тилилейски
тилов
тиловак
тиловашки
тим
тимар
тимарене
тимаря
тимброфил
тимброфилски
тимов
тимпан
тинест
тинктура
тинтири-минтири
тинтява
тиня
тип
типизация
типизирам
типизиране
типичен
типично
типичност
типов
типограф
типографически
типография
типографски
типологичен
типологически
типология
типосам
типосвам
типосване
тирада
тираж
тиражен
тиран
тиранизирам
тиранизиране
тиранин
тираничен
тиранически
тиранично
тирания
тиранка
тирански
тиранствам
тиранство
тиранти
тирбушон
тирвам
тирвам се
тирване
тире
тирене
тиренце
тирна
тирна се
тирозин
тиролски
тиря
тиря се
тис
тисов
титан
титаничен
титанически
титански
титла
титри
титул
титулувам
титулуване
титуляр
титулярен
тиф
тифозен
тифон
тифус
тих
тихвам
тихна
тихо
тихом
тихомълком
тихоокеански
тичам
тичане
тичешката
тичешком
тичинка
тичинков
тишина
тия

тѝтла1 ж. (лат.). 1. Истор. Във феодалното и буржоазно общество — почетно звание за степен на благородство, предавано по наследство, като княз, граф, барон и под. Я прочети някоиИзвестия от двореца“ — ще ви се завие свят от титли докъдето прочетете едно име. Ал. Константинов. 2. Звание за висока научна квалификация; степен. Докторска титла. Академическа титла. || Разг. Звание на високо служебно положение и квалификация. Професорска титла.

тѝтла2 ж. В средновековната писменост — знак над съкратено написана дума или над буква, която означава цифра. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласиха да останат само над бог и над ангел. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.