тифòзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е присъщ, характерен за тифус. Тифозна треска. Тифозна криза. 2. Който е причинен от тифус. Тифозна епидемия. Тифозна болест. 3. Разг. Като същ. тифозен м., тифозна ж. — болен от тифус. Ръцете ѝ трепереха много повече, отколкото при треска. И очите ѝ горяха като на тифозна. А. Страшимиров.
|