Речник

тѝхо нареч. 1. Безшумно, спокойно. Беше тихо. Никакъв звук не се чуваше. Йовков. В тая кръчма, неприветлива и тъжна като неговата душа, беше тихо и пусто. Елин Пелин. По улицата нямаше минувачи. Бе съвсем тихо. Дим. Димов. 2. Без да се вдига шум, незабелязано. Тихо нагазват трева зелена / и при юнака дойдат та седнат. Ботев. Веднъж в събрание едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. / И лепна плесница на един подлец, / и излезе тихо из малкий градец. Вазов. Той тъй тихо, тъй незабелязано се промъкна и се сви в едно кьоше, че отначало никой почти не го видя. Йовков. Лепо излезе тихо през портичката и се упъти към полето. Елин Пелин. || Едва чуто, почти безшумно. Тихо вее вечерна прохлада / и полека мрака нощен пада. П. П. Славейков. Дъждът навън се укроти и започна тихо и монотонно да шуми. Елин Пелин. 3. За говор, реч и под. — едва чуто, шепнешком. Говореха тихо, с шепнене. Ал. Константинов. Моми и момци, спрени по двама на затулено по пътеката, тихо си шепнеха. Елин Пелин. Загледан в него, дядо Недко заговори тихо, почти шепнешката. Йовков. || За пеене, свирене и под, — със слаб, нисък глас, звук; ниско. Пръстите му сръчно играят и трептят над наредените по цевта дупки. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци. Влайков. Изведнъж тихо засвири кавал. Йовков. Ивка тури ръце на очи и тихо заплака. Елин Пелин. Тогава запявал той / своята песен, / запявал я бавно и тихо. Вапцаров. 4. Спокойно, несмущавано от нищо. Облечен просто, той стоеше в къта си до прозореца тихо и гледаше повече навън. Вазов. Кавгата престана и след четвърт час двамата заспаха тихо и спокойно. Елин Пелин. 5. Негласно, без да се вдига шум. Сватбата мина тихо, но весело, без обичайната музика и хора. Г. Райчев. Годежът беше направен така тихо, че чак през следната неделя, когато годениците излязоха на хорото, близките и роднините научиха и честитиха на Киро и на Кировица. Г. Караславов. □ Мирно и тихо (разг.) — много тихо. По широкия манастирски двор, облян от слънце и радост, мирно и тихо си тече безбурният живот на братята. Елин Пелин. Тихо! — не вдигай шум, пази тишина!