|
тѝква ж. 1. Растение с пълзящо стъбло и големи кухи месести плодове. Сucurbita pepo. А по отсрещния плет се провисили жълти тикви и няколко бели кратунки. Влайков. Близо до каменната ограда растеше коприва и бучиниш, жълтееха се тикви. Йовков. Варена тиква. Печена тиква. 2. Прен. Пренебр. Глава на човек. Мозък няма в твойта тиква! Вазов. Гледаш ли тоя юмрук? Един като ти стоваря по тиквата! К. Петканов. 3. Разг. Укор. Ругателно обръщение към глупав, прост човек. Ама си глупав! Панти значи карти. Разбираш! Карти за игра, тикво. П. Вежинов. Какво ви лъготят? — ръмжеше той пред селяните А защо мълчите, тикви такива? А. Гуляшки. □ Не било в тикви, та (че) в кратуни (диал.) — а) За неща, които не се различават помежду си; не по врат, а по шия. б) За нещо, което не е станало на време, а по-късно.
|