Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
ти
тиара
тиган
тиганица
тигел
тигрица
тигров
тигър
тигърски
тик
тик-так
тикам
тикане
тиква
тиквам
тикване
тиквар
тикварка
тиквен
тиквеник
тиквичка
тиквовиден
тикна
тил
тилен
тилилейски
тилов
тиловак
тиловашки
тим
тимар
тимарене
тимаря
тимброфил
тимброфилски
тимов
тимпан
тинест
тинктура
тинтири-минтири
тинтява
тиня
тип
типизация
типизирам
типизиране
типичен
типично
типичност
типов
типограф
типографически
типография
типографски
типологичен
типологически
типология
типосам
типосвам
типосване
тирада
тираж
тиражен
тиран
тиранизирам
тиранизиране
тиранин
тираничен
тиранически
тиранично
тирания
тиранка
тирански
тиранствам
тиранство
тиранти
тирбушон
тирвам
тирвам се
тирване
тире
тирене
тиренце
тирна
тирна се
тирозин
тиролски
тиря
тиря се
тис
тисов
титан
титаничен
титанически
титански
титла
титри
титул
титулувам
титулуване
титуляр
титулярен
тиф
тифозен
тифон
тифус
тих
тихвам
тихна
тихо
тихом
тихомълком
тихоокеански
тичам
тичане
тичешката
тичешком
тичинка
тичинков
тишина
тия

тѝнест, -а, -о, прил. 1. Който е покрит с тиня. С помощта на големия си ловджийски нож той издълба гнездо за капана в тинестия бряг. Ем. Станев. 2. Който съдържа тиня. Не далеко от там е говедарницата. Тя е окръжена от мочури и тинести бори. Вазов. Той откри следата на звяра, отпечатана в черната тинеста почва. Ем. Станев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.