тѝня, мн. няма, ж. 1. Утайка от гниещи вещества и пръст на дъното на застояла или бавно течаща вода. На този камък през дъждовните дни водата беше навлякла тиня. Ем. Станев. 2. Рядка кал. Кончето нагази в тинята, изпръхтя, направи още една крачка и предните колелета на каруцата затънаха до главините в калта. А. Гуляшки.
|