тѝлов, -а, -о, прил. Който се намира в тила, не на фронта. Досега Кръстевица и Дочка се надяваха, че Слав ще остане в някоя тилова част. Г. Караславов. Полковете и дивизиите почнаха да се разместват, по тиловите пътища се проточиха тънките нишки на ешелоните. П. Вежинов. Тилова служба. Тилово управление. □ Тилов герой (ирон.) — лице, което стои в дълбокия тил и си приписва големи военни заслуги. Познаваме ги такива тилови герои от войната. Г. Караславов.
|