Речник

тѝчам, -аш, несв., непрех. 1. Движа се, отдалечавам се много бързо, като вдигам краката си от земята с подскачане; бягам, търча. Буря страшна ще да ревне, / секи тича, в село бяга. Ботев. Огнянов като обезумял беше изскокнал на улицата и тичаше право към дядови Стойкови. Вазов. Тренът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо тичал горкият цели три километра да го гони. Ал. Константинов. Той забърза повече, искаше му се не да ходи, а да тича. Йовков. Най-напред вървяха свирците цигани. След тях тичаха деца и викаха весело. Елин Пелин. 2. Разг. Вървя, отправям се бързо на някъде. Вместо да тичам за помощ, първото, което направих, бе да изтръгна из вкочанените му пръсти смачканите листове. Ал. Константинов. 3. Разг. Бързам да свърша някаква работа. Сега да види Сарандовица как тича, как шета. Йовков. За тази сватба Кръстевица тичаше без сърце, но все пак тичаше, защото трябваше да се отсрами пред сватовете и пред хората. Г. Караславов. 4. Ходя по различни учреждения, лица, за да уредя някаква работа, да я доведа до добър край. Арестувани били много други сеновчани, които взели участие в нападението на чифлика, и зарад тях сега Алекси тичал. Йовков. Тя постоянно дърпаше мъжа си и го молеше да тича по адвокати и съдилища, та дано отменят смъртната присъда на сина ѝ. Г. Караславов. □ Тичам подир някого (разг.) — а) Полагам големи грижи. Цял ден тича подир децата. б) Настойчиво задирям някого, без да срещна взаимност. Кой не е тичал подир Албена? И ти не си ли тичал? Обаче, като дойде до женене, всеки се тегли назад. Йовков. Да не иска аз сега да тичам подир него? Нека не си въобразява, че съм се влюбила. Дим. Ангелов.