удивѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който буди удивление; чуден, необикновен, учудващ. С една удивителна смелост и бързина селянинът хвана юздите и тъй силно ги раздруса, че конете спряха като заковани. Йовков. Удивително куче беше моят Мечо. Такива кучета рядко се раждат. Елин Пелин. Удивителна работоспособност. 2. Като същ. ж. удивителна (грам.) — препинателен знак (!), поставян в края на изречение, което изразява силна заповед или някакво чувство (почуда, възторг и пр.). □ Удивителен знак (грам.) — удивителна.
|