Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	уд удавам се удаване удавник удавница удавя удавя се удавям удавям се удавяне удаде се удар ударен ударение ударено ударник ударнически ударничество ударничка ударно ударя ударя се удачен удачно удвоен удвоеност удвоя удвоя се удвоявам удвоявам се удвояване удесеторя удесеторя се удесеторявам удесеторявам се удесеторяване удивен удивено удивителен удивително удивление удивлявам удивлявам се удивляване удивя удивя се удивявам удивявам се удивяване удобен удобно удобство удовлетворен удовлетворение удовлетвореност удовлетворителен удовлетворително удовлетворителност удовлетворя удовлетворя се удовлетворявам удовлетворявам се удовлетворяване удоволствие удостоверение удостоверя удостоверявам удостоверяване удостоя удостоявам удостояване удръжки удрям удрям се удряне удуша удушавам удушаване удължа удължавам удължаване удължен удължение удължено удължител удържа удържа се удържам удържам се удържане	удостоя̀вам, -аш, несв.; удостоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Награждавам някого за заслуги с отличие, звание, орден и под. Удостоявам със званието „най-добър в професията“. 2. Правя нещо за някого в знак на внимание; зачитам. Но Генко не удостои жена си с никакъв отговор. Вазов. Заповядайте довечера у дома! Ще ви чакаме за вечеря. Нали ще ни удостоите с тази висока чест. К. Петканов. Удостоявам някого с внимание. удостоявам се, удостоя се страд.

Речник