удължèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от удължа. 2. Като прил. Който е станал по-дълъг. Крило на птица ли прорежеше лазура на небето, / керван от облаци ли, гривести и сиви, / ръцете се изтегляха като стебла нагоре — / додето станеха прозрачни, изтънени, удължени. Багряна.
|