Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
усамотен
усамотение
усамотено
усамотеност
усамотя
усамотя се
усамотявам
усамотявам се
усамотяване
усвоя
усвоявам
усвояване
уседна
уседнал
уседналост
усет
усетен
усетлив
усетливост
усетно
усетя
усетя се
усещам
усещам се
усещане
усилвам
усилване
усилвател
усилвателен
усилен
усилено
усилие
усилно
усиля
усилям
усиляне
ускорен
ускорение
ускорено
ускореност
ускорител
ускорителен
ускоря
ускорявам
ускоряване
уславям
уславям се
уславяне
услада
усладя
усладя се
услаждам
услаждам се
услаждане
условен
условие
условно
условност
условя
условя се
усложнен
усложнение
усложненост
усложня
усложня се
усложнявам
усложнявам се
усложняване
услуга
услужа
услужвам
услужване
услужлив
услужливо
услужливост
усмех
усмивка
усмирение
усмирител
усмирителен
усмирителка
усмиря
усмирявам
усмиряване
усмихвам се
усмихване
усмихна се
усмихнат
усмихнато
усмотрение
усмърдя
усмърдявам
усмърдяване
усмъртя
усмъртявам
усмъртяване
усое
усоен
усоище
усой
усойка
усойна
усойница
усойничав
усойниче
усойно
усойност
усорлица
усоя
успех
успешен
успешно
успешност
успея
успивам
успивам се
успиване
успокоение
успокоителен
успокоително
успокоя
успокоя се
успокоявам
успокоявам се
успокояване
успоред
успореден
успоредица
успоредка
успоредник
успоредно
успоредност
успя
успя се
успявам
успяване
уста
устабашия
устав
уставен
усталък
установен
установеност
установка
установя
установя се
установявам
установявам се
установяване
устат
устатник
устатница
устатост
устен
устие
устискам
устисквам
устискване
устна
устнен
устно
устои
устойчив
устойчивост
устоцветен
устоя
устоявам
устояване
устраша
устрашавам
устрашаване
устрел
устрелвам
устрелвам се
устрелване
устреля
устреля се
устрелям
устрелям се
устрем
устремен
устремено
устременост
устремно
устремност
устремя
устремявам
устремяване
устройвам
устройване
устройство
устроя
устроявам
устрояване
усуквам
усуквам се
усукване
усул
усуча
усуча се
усъвършенствам
усъвършенствам се
усъвършенстване
усъмня се
усъмнявам се
усъмняване
усървам
усърване
усърден
усърдие
усърдно
усърдност
усърна
усядам
усядане

у̀стие, мн. -я, ср. 1. Място, където река се влива в море или езеро. Около устието на Места има няколко села. Йовков. Устието на Дунав. 2. Малък отвор на съд, откъдето се пълни; уста, гърло. Под земята нейде има съд, подобен на бъклица, който се пълни с вода и е обърнат надолу с устието. П. Делирадев. 3. Начало или край на планински проход. На северното устие на прохода днес има хан за пътниците. П. Р. Славейков. Въстаниците се пръснаха във верига от двете страни на пътя, по скалите в тясното устие между чуките вляво и вдясно. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.