усу̀квам, -аш, несв.; усу̀ча, -еш, мин. св. усу̀ках, св., прех. 1. Изработвам със сукане. Буля Ана извади две кълба прежда и почна да усуква нишките им в една. Ст. Чилингиров. Всичко мога — рало да ти издялам, въже да ти усуча. А. Каралийчев. Обущата бяха се раззинали без връзки; стрина Босилка им усука връзки от яки кълчищни конци. И. Волен. 2. Засуквам. Щом зърне майка му, почва да си усуква тънките мустаци. П. Ю. Тодоров. 3. Завивам, омотавам. Без да се бавя много, аз усуках престилката около кръста си. Ст. Чилингиров. усуквам се, усуча се страд. □ Усуквам го (разг.) — не казвам направо; извъртам. Ако трябва да чакаме някого, направо кажи, не го усуквай! М. Грубешлиева.
|