усъ̀рден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който проявява усърдие; прилежен, ревностен. Той беше крайно усърден в професията си. Дим. Талев. Настъпи втори ден, откакто тримата усърдни работници не бяха турили в уста ни троха хляб. М. Марчевски. Усърден ученик. 2. Който се извършва с усърдие. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Дочо. Йовков.
|