Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цака
цакам
цакане
цаквам
цакване
цакна
цамбур
цамбурвам
цамбурване
цамбуркам
цамбуркане
цамбурна
цап
цапало
цапам
цапане
цапардосам
цапардосвам
цапардосване
цапаросам
цапаросвам
цапаросване
цапвам
цапване
цапна
цапнат
цапотене
цапотя
цар
царев
царевица
царевичак
царевичен
царевичник
царедворец
царедворка
царедворски
цареубиец
цареубийство
царизъм
царица
царицин
царичин
царкиня
царски
царствам
царстване
царствен
царственик
царствено
царственост
царство
царувам
царуване
царщина
царя
цафара
цаца

цапàло, мн. -а, ср. Диал. Пренебр. Човек, който говори много и празни неща; лапацало, дрънкало. Какъвто и да е — добър или лош — Гиньо не е цапало: каже ли нещо — ще го свърши. Ст. Чилингиров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.