Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цака
цакам
цакане
цаквам
цакване
цакна
цамбур
цамбурвам
цамбурване
цамбуркам
цамбуркане
цамбурна
цап
цапало
цапам
цапане
цапардосам
цапардосвам
цапардосване
цапаросам
цапаросвам
цапаросване
цапвам
цапване
цапна
цапнат
цапотене
цапотя
цар
царев
царевица
царевичак
царевичен
царевичник
царедворец
царедворка
царедворски
цареубиец
цареубийство
царизъм
царица
царицин
царичин
царкиня
царски
царствам
царстване
царствен
царственик
царствено
царственост
царство
царувам
царуване
царщина
царя
цафара
цаца

цàрствен, -а, -о, прил. 1. Присъщ на цар. Той ѝ се отплати с царствена щедрост. Величков. Цялата му външност е пропита с достойнство и самоувереност. Горда, тежка походка, въздържани жестове, царствени пози, високомерен поглед. Йовков. Царствена осанка. Царствено величие. 2. Прен. Величествен, горд, тържествен. Стени гигантски, страшни, голи — / на царствени орли престоли. Вазов. Той имаше пак горд царствен вид, беше хубав пак тоя старец. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.