Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цака
цакам
цакане
цаквам
цакване
цакна
цамбур
цамбурвам
цамбурване
цамбуркам
цамбуркане
цамбурна
цап
цапало
цапам
цапане
цапардосам
цапардосвам
цапардосване
цапаросам
цапаросвам
цапаросване
цапвам
цапване
цапна
цапнат
цапотене
цапотя
цар
царев
царевица
царевичак
царевичен
царевичник
царедворец
царедворка
царедворски
цареубиец
цареубийство
царизъм
царица
царицин
царичин
царкиня
царски
царствам
царстване
царствен
царственик
царствено
царственост
царство
царувам
царуване
царщина
царя
цафара
цаца

цàрщина ж. Диал. 1. Царство (в 1 знач.); държава. Трябва, то се знае, царщина да се поддържа, войска, чиновници. Влайков. Викнали юнака и той отишъл при царя. „Искай, що ще искаш, юначе, царщината ще ти дам.“ Нар. прик. 2. Царска власт. Царщината ще събаря човекът, а децата си без покрив остави, голи и боси. Дим. Талев. Турската царщина не ни се бъркаше и не искаше да излезе срещу нас, защото знаеше добре, че ако не сме ние (обущарите), няма кой да ѝ обуе войската. Ст. Чилингиров. Царщината гледа себе си и своите хора, а тия другите, раята, може и да умрат от глад. Л. Стоянов. 3. Остар. Данък.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.