|
цѝгански, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на циганин. Запилял се по чуждите села и вече не се върнал. Тръгнал с един цигански катун. А. Каралийчев. Циганска торба. Цигански кон. 2. В който живеят цигани. Неколцина войника се задават от циганската махала. Вазов. Цигански къщи. 3. Който е характерен, присъщ на циганин. Циганска лъжа. Циганско сърце. 4. Като същ. м. цигански — цигански език. Говори цигански. □ Циганско лято (диал.) — последните топли дни в края на есента и началото на зимата.
цѝгански. Нареч. от прил. цигански. Дай едно гърне, бе! — викна мечкарят — По цигански ще се венчават — спогледаха се плахо момите отстрана. П. Ю. Тодоров.
|