Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
циан
цианид
цианкалий
цианоза
цибър
цивилен
цивилизатор
цивилизаторски
цивилизация
цивилизовам
цивилно
цивка
циврене
цивря
цивря се
циганин
цигания
циганка
циганосвам се
цигански
циганче
циганя се
цигара
цигаре
цигарев
цигарен
цигарлък
цигаро
цигла
циглар
цигларски
цигларство
циглен
цигулар
цигуларка
цигулка
цигулков
цикла
циклама
цикламен
циклене
цикличен
циклически
цикличност
циклон
циклоп
циклостил
циклостилен
цикля
цикъл
цилиндричен
цилиндрически
цилиндров
цилиндър
цимбал
цимент
циментен
циментирам
циментиране
циментов
цинизъм
циник
циничен
цинично
цинк
цинквайс
цинков
цинкограф
цинкография
цинобър
цинцарин
цинцарка
цинцарски
ционизъм
ционист
цип
ципа
ципест
ципокрил
цирей
цирк
циркаджийка
циркаджийски
циркаджия
цирков
циркулация
циркулирам
циркуляр
циркулярен
циркус
цироза
циста
цистерна
цитадела
цитат
цитатничество
цитирам
цитра
цитронада
цитрусов
циферблат
цифра
цифрен
цифров
цица
цицам
цицане
цицвам
цицване
цицер
цицина
циция
цицка
цицна

цѝцка ж. 1. Женска гърда, бозка, нянка, цица. 2. Зърно на женска или мъжка гърда, на бозка. 3. Приспособление от каучук на специално шише за изкуствено хранене на кърмачета или малки животни; биберон. 4. Малък издатък с отвор — на стомна или друг съд, от където се пие вода, ракия и др. Дядо Давидко бе приготвил едно изписано с резби дървено павурче с тясна цицка. Кр. Григоров. || Малък издатък с тесен отвор на примус, откъдето се пали, или на вътрешната гума на колело, през който се помпа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.