Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
циан
цианид
цианкалий
цианоза
цибър
цивилен
цивилизатор
цивилизаторски
цивилизация
цивилизовам
цивилно
цивка
циврене
цивря
цивря се
циганин
цигания
циганка
циганосвам се
цигански
циганче
циганя се
цигара
цигаре
цигарев
цигарен
цигарлък
цигаро
цигла
циглар
цигларски
цигларство
циглен
цигулар
цигуларка
цигулка
цигулков
цикла
циклама
цикламен
циклене
цикличен
циклически
цикличност
циклон
циклоп
циклостил
циклостилен
цикля
цикъл
цилиндричен
цилиндрически
цилиндров
цилиндър
цимбал
цимент
циментен
циментирам
циментиране
циментов
цинизъм
циник
циничен
цинично
цинк
цинквайс
цинков
цинкограф
цинкография
цинобър
цинцарин
цинцарка
цинцарски
ционизъм
ционист
цип
ципа
ципест
ципокрил
цирей
цирк
циркаджийка
циркаджийски
циркаджия
цирков
циркулация
циркулирам
циркуляр
циркулярен
циркус
цироза
циста
цистерна
цитадела
цитат
цитатничество
цитирам
цитра
цитронада
цитрусов
циферблат
цифра
цифрен
цифров
цица
цицам
цицане
цицвам
цицване
цицер
цицина
циция
цицка
цицна

цимèнт м. (лат.). Сив или бял прах, получен чрез изпичането на варовик, глина и други примеси, който, смесен с вода, се втвърдява лесно и служи като много здрав строителен материал.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.