Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цял
цялост
цялостен
цялостно
цялостност
цяр

ця̀лост, целосттà, мн. ця̀лости, ж. 1. Нещо, което представя единно цяло, неразделено на части. Сложната дума представя винаги завършена цялост, т. е. тя е една дума. 2. Качество на цял (в 1 знач.); единност, ненакърнимост. Дали ще съумеем да запазим териториалната си цялост? Хар. Русев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.