Речник

цяр, церъ̀т, церà, мн. цèрове, ця̀ра (сл. ч.), м. Диал. Лечебно средство; лек, лекарство. Вечерта Ройдьо пак не беше добре Церовете, които беше донесъл — шишенца, прахове, — тъй си стояха непипнати. Йовков. И при лекари ходи Магда, и церове пи, но цяр за нейната болка не се намери. Ст. Ц. Даскалов. От две години съм легнал, а не мога да намеря цяр за болестта си. А. Каралийчев. || Прен. Средство за отстраняване на нещо; лек. Ни тя, ни Кандов не знаеха, че едничкият спасителен цяр за тоя вид болести е раздялата. Вазов. Ти трябва да се научиш на този цяр: стегне ли ти се душата, измисли нещо весело. Само туй ще ти помогне. Д. Немиров. □ Няма за цяр (разг.) — никак няма.