ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цял
цялост
цялостен
цялостно
цялостност
цяр
|
ця̀лостен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който се отнася до всички части, който обхваща всички части или клонове на нещо; всеобхватен, пълен. Извършва се цялостно преглеждане на машините. Цялостен план. Цялостно впечатление. 2. Който представя едно единно цяло, който не е откъслечен; единен. Цялостна революционна теория. || Който притежава всички необходими качества на завършеност; завършен. Цялостна личност. Цялостен образ.
|