Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щъкам
щъкане
щърб
щърбав
щърбел
щърк
щъркел
щъркелица
щъркелов
щърков

щърб, -а, -о, прил. 1. На който е отчупен някой къс по ръба, по периферията. Щърба стомна. Щърба паница. 2. Който е без един или повече зъби отпред. Щърбо дете. Щърба баба.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.