Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щъкам
щъкане
щърб
щърбав
щърбел
щърк
щъркел
щъркелица
щъркелов
щърков

щърк, щъ̀ркът, щъ̀рка, мн. щъ̀ркове, щъ̀рка (сл. ч.), м. Диал. Щъркел (в 1 знач.). Ти, щърко дългокраки, / за где се готвиш ти? / — И аз на юг, там където / реката Нил блести! Елин Пелин. Първият щърк се мярна над двора и се спусна към зелените тополи. И. Волен. Аз чувам щъркове да клепят в тишината / в черковний двор на бряста, дето са гнездата. Н. Ракитин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.