Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
южен
южно
южно-
южноафрикански
южновиетнамски
южноевропейски
южнославянски
южняк
южнячка
южняшки

ю̀жен, ю̀жна, ю̀жно, мн. ю̀жни, прил. 1. Който е обърнат, насочен към юг. Ставам и отварям южния прозорец. Вазов. Жилище с южно изложение. 2. За част от страна, държава, граница и др. — който се намира или простира на юг от друг. Южна България. Южна Америка. Южна граница. Южен океан. 3. За вятър — който идва от юг. Грееше топло слънце, леко подухваше южен ветрец. А. Гуляшки. 4. Който се намира, живее или расте в страните на юг от нашата географска ширина, по-близо до екватора, или на юг от нещо. Високо чело, гиздава снага, живост в движенията, която е свойствена само на южните народи — ето каква е копривщенската жена. Каравелов. Южни съседи на България. Южни славяни. Южни растения.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.