Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
южен
южно
южно-
южноафрикански
южновиетнамски
южноевропейски
южнославянски
южняк
южнячка
южняшки

южня̀к, мн. -ци, м. 1. Човек от южна област. Те бяха плещести, с къси вратове, силно обгорени лица и рошави коси. Приличаха на южняци. Г. Белев. 2. Топъл пролетен вятър, който духа откъм юг. Но дойде пролет, духна южнякът, отърси се земята от дълбокия си сън. Д. Немиров. Зимата преваляше: повя топъл южняк, падналият сняг изчезна в няколко дни. Г. Райчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.