ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
| юрвам
юрвам се
юрване
юрган
юрганджия
юрдек
юрдечи
юрдечка
юридически
юрисдикция
юрисконсулт
юриспруденция
юрист
юристка
юрна
юрна се
юрнек
юродив
юрук
юруш
юрушки
|
ю̀рвам, -аш, несв.; ю̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ю̀рнат, св., прех. (тур.). Диал. 1. Подгонвам, нападам. Юрнаха кравата днес из дома ѝ. Ас. Босев. Че като ме юрнаха — остави жена ми и дъщеря ми — срещу мене се нахвърлиха писатели, писателчета. Елин Пелин. 2. Юрвам се. Калитко отмина в двора зад новата къща, дето беше кошарата. Щом го усетиха, овцете заблеяха и вкупом юрнаха към него. Ив. Хаджимарчев. Той взе със себе си гавазина на банкера и юрна из града на файтон. А. Страшимиров. юрвам се, юрна се страд.
|